Просто (къмингс

Аз съм простичко момиче. Обичам хубави истории, чета любовни романи (когато ми е меланхолично), гледам романтични комедии (понякога дори не въртя очи на тях – каквото и да казвате, всеки има нужда да види, че любовта е възможно да се случи), нямам нужда от много на света – само книги да имам. Не твърдя, че разбирам е.е.къмингс, не твърдя, че мога да го анализирам, но го усещам. Не мога така поетично да говоря, но не смятам и че е нужно. Каквото и да се каже за поезията му, ще е малко, ще е неточно. Затова – нека не казваме каквото и да било, понякога думите са излишни. Чувствайте поезията му, живейте я. Душата ви ще я разбере, ако и вие да не успеете.

Познавам къмингс предимно от книги, които са го цитирали. Това ми беше повече от достатъчно обаче, за да тичам нетърпеливо да се сдобия със „сърцето ти нося(в сърцето си го нося)“. Освен че е къмингс, изданието е повече от прелестно. Знам, че в момента всички говорят за тази книга и че това е в състояние да отблъсне някои хора, но нека не го прави. Заслужавате я. Събитие е и напълно оправдано е да се говори, да се споделя, да се купува, да се подарява – най-вече да се чете. Вечер, сами, на запалена нощна лампа. Когато светът е само на вас и на къмингс.

сърцето ти нося(в сърцето си го нося) ще си проправи път към онези, които имат нужда от тази книга в живота си – може да не е днес, може още да не сте готови за нея, може да ви е подразнило колко се прехласват всички, но когато трябва, тя ще ви намери. Някой ще ви я подари или ще слушате Том Хидълстън да рецитира „да пипна искам каза той“, или ще се случи нещо зашеметяващо, което в крайна сметка ще открие за вас къмингс, но това ще се случи. И тогава ще го почувствате.

багодарни сме

боже

за това,че умираме

На Манол Пейков за вдъхновения превод, на Люба Халева за изумителните илюстрации, на Владимир Левчев за редакцията. Изобщо – на Жанет-45 за това издание.

Чакам Т. С. Елиът.