В "Стъкларят от Мурано" (Марина Фиорато, "Кръгозор") става въпрос за една лондонска женичка, която след изневярата на съпруга си решава да се
завърне към корените си във Венеция. Там тя, в рамките на няколко месеца (дори на авторката не е известно колко точно са те), успява да усвои
езика и диалектите, да си намери апартамент и нов мъж, както и да стане маестра на стъкларите. Всичко това – без усилия, пада й от небето, като дар божи. Стягайте куфарите и беж да откривате предците си из
Венеция. Явно там животът се случва по-лесно.
„Стъкларят от
Мурано“ – това книжно недоразумение, успя да ме изуми с две неща. Първо, как
въобще е видяло бял свят, и второ, как се е превърнало в бестселър и по нашите
земи. Авторката е коренячка венецеианка и въпреки това се погавря така фриволно
и без да се свени, със своите история и традиции.
Идеята на
романа е прекрасна, историята на стъкларите от Мурано е повече от любопитна,
като добавим и паралела със съвремието, звучи супер. Това обаче слага край на
всичко хубаво, което мога да кажа за тази книга. Героите са плоски, откровено
дразнещи и немотивирани. Липсва им страст, заряд, липсва им душа и най-вече им
липсва хъс. Лично аз не можах да повярвам на лекотата, с която главната героиня
(както там беше името й) успява за толкова кратко време безпроблемно да се издигне в йерархията. Талантът и името са едно на ръка – да правиш перфектно стъкло обаче, без да си се докосвал до занаята никога в живота си, ми се струва нереалистично.
Фиорато е сметнала за много
оригинално героинята й да си общува с мъртъв неин прародител, от когото да иска
съвети и сила – като че е някакъв бог на стъкларите жени. Езикът е
беден, елементарен. Всичко важно според авторката е
казано в курсив. Съществуват реклами за перилни препарати, написани по-добре.
Щеше ми се да
прочета цялата книга, за да мога да излея тонове и тонове тиня върху страниците
на тоя гаден роман (пък и от любопитство колко по-зле може да стане), само че в
момента, когато *спойлер* по драматичен начин в края на главата беше вметнато,
че героинята (както и да е глупавото й име) е бременна, не издържах повече. Не си струва главоболието. Свърши ми аспиринът.
Густо, каза тя
и проследи с пръст карираната му риза. Густо, помисли си той, предвкусвайки как
ще му излезе късметът. Густо, написа Фиорато, ще забогатея лесно и бързо.
Густо, рече издателят, усещайки почивка на Хаваите. Густо, помислих си аз и
после повърнах шумно в реката.
Ако някой ме беше натирил да я чета, щях да мога да го обвиня в кофти литературен вкус и никога повече да не взимам препоръки от него. Само че сама си я избрах. Гадничко ми е.
Ако някой ме беше натирил да я чета, щях да мога да го обвиня в кофти литературен вкус и никога повече да не взимам препоръки от него. Само че сама си я избрах. Гадничко ми е.
„Стъкларят от
Мурано“ спокойно може да бъде синтезирана по следния начин: тоталната липса на
талант е фатална за добрата история. Спестете си паричките за нещо по-добро –
баничка с боза, примерно. Дайте ги на уличен музикант. Изобщо – стойте далече
от тази книга.
No comments:
Post a Comment