Просто (къмингс

Аз съм простичко момиче. Обичам хубави истории, чета любовни романи (когато ми е меланхолично), гледам романтични комедии (понякога дори не въртя очи на тях – каквото и да казвате, всеки има нужда да види, че любовта е възможно да се случи), нямам нужда от много на света – само книги да имам. Не твърдя, че разбирам е.е.къмингс, не твърдя, че мога да го анализирам, но го усещам. Не мога така поетично да говоря, но не смятам и че е нужно. Каквото и да се каже за поезията му, ще е малко, ще е неточно. Затова – нека не казваме каквото и да било, понякога думите са излишни. Чувствайте поезията му, живейте я. Душата ви ще я разбере, ако и вие да не успеете.

Познавам къмингс предимно от книги, които са го цитирали. Това ми беше повече от достатъчно обаче, за да тичам нетърпеливо да се сдобия със „сърцето ти нося(в сърцето си го нося)“. Освен че е къмингс, изданието е повече от прелестно. Знам, че в момента всички говорят за тази книга и че това е в състояние да отблъсне някои хора, но нека не го прави. Заслужавате я. Събитие е и напълно оправдано е да се говори, да се споделя, да се купува, да се подарява – най-вече да се чете. Вечер, сами, на запалена нощна лампа. Когато светът е само на вас и на къмингс.

сърцето ти нося(в сърцето си го нося) ще си проправи път към онези, които имат нужда от тази книга в живота си – може да не е днес, може още да не сте готови за нея, може да ви е подразнило колко се прехласват всички, но когато трябва, тя ще ви намери. Някой ще ви я подари или ще слушате Том Хидълстън да рецитира „да пипна искам каза той“, или ще се случи нещо зашеметяващо, което в крайна сметка ще открие за вас къмингс, но това ще се случи. И тогава ще го почувствате.

багодарни сме

боже

за това,че умираме

На Манол Пейков за вдъхновения превод, на Люба Халева за изумителните илюстрации, на Владимир Левчев за редакцията. Изобщо – на Жанет-45 за това издание.

Чакам Т. С. Елиът.

Счупени парчета - "Стъкларят от Мурано"

В "Стъкларят от Мурано" (Марина Фиорато, "Кръгозор") става въпрос за една лондонска женичка, която след изневярата на съпруга си решава да се завърне към корените си във Венеция. Там тя, в рамките на няколко месеца (дори на авторката не е известно колко точно са те), успява да усвои езика и диалектите, да си намери апартамент и нов мъж, както и да стане маестра на стъкларите. Всичко това – без усилия, пада й от небето, като дар божи. Стягайте куфарите и беж да откривате предците си из Венеция. Явно там животът се случва по-лесно.

„Стъкларят от Мурано“ – това книжно недоразумение, успя да ме изуми с две неща. Първо, как въобще е видяло бял свят, и второ, как се е превърнало в бестселър и по нашите земи. Авторката е коренячка венецеианка и въпреки това се погавря така фриволно и без да се свени, със своите история и традиции.

Идеята на романа е прекрасна, историята на стъкларите от Мурано е повече от любопитна, като добавим и паралела със съвремието, звучи супер. Това обаче слага край на всичко хубаво, което мога да кажа за тази книга. Героите са плоски, откровено дразнещи и немотивирани. Липсва им страст, заряд, липсва им душа и най-вече им липсва хъс. Лично аз не можах да повярвам на лекотата, с която главната героиня (както там беше името й) успява за толкова кратко време безпроблемно да се издигне в йерархията. Талантът и името са едно на ръка – да правиш перфектно стъкло обаче, без да си се докосвал до занаята никога в живота си, ми се струва нереалистично. 

Фиорато е сметнала за много оригинално героинята й да си общува с мъртъв неин прародител, от когото да иска съвети и сила – като че е някакъв бог на стъкларите жени. Езикът е беден, елементарен. Всичко важно според авторката е казано в курсив. Съществуват реклами за перилни препарати, написани по-добре.

Щеше ми се да прочета цялата книга, за да мога да излея тонове и тонове тиня върху страниците на тоя гаден роман (пък и от любопитство колко по-зле може да стане), само че в момента, когато *спойлер* по драматичен начин в края на главата беше вметнато, че героинята (както и да е глупавото й име) е бременна, не издържах повече. Не си струва главоболието. Свърши ми аспиринът. 

Густо, каза тя и проследи с пръст карираната му риза. Густо, помисли си той, предвкусвайки как ще му излезе късметът. Густо, написа Фиорато, ще забогатея лесно и бързо. Густо, рече издателят, усещайки почивка на Хаваите. Густо, помислих си аз и после повърнах шумно в реката.
       Ако някой ме беше натирил да я чета, щях да мога да го обвиня в кофти литературен вкус и никога повече да не взимам препоръки от него. Само че сама си я избрах. Гадничко ми е.

„Стъкларят от Мурано“ спокойно може да бъде синтезирана по следния начин: тоталната липса на талант е фатална за добрата история. Спестете си паричките за нещо по-добро – баничка с боза, примерно. Дайте ги на уличен музикант. Изобщо – стойте далече от тази книга.